Малко история

Всичко с нашето семейство започна , като лятна авантюра преди 15 години.
Там се запознах с мъжа на живота ми и започна цялото приключение.
Още на следващата година заживяхме в един от големите градове в България с надеждата да намерим своето място в мравуняка.Но уви непрестанното носене на слънчогледови семки и обелки от фъстъци бързо изчерпа силите ни.Трябваше ни допинг и той не закъсня малко магазинче в подлеза на гарата продаващо семена за всякакви знайни и незнайни растения.И няколко стайни растения подарък от майка ми.
Оказа се , че страстта с която се сблъскахме започна не само да задоволява нуждата ни от подправки за салатата ,ами започна да чертае и нови полета за размишления.Докато един ден не стана основна мисъл осмисляща нашето битие.А момента , в който терасата едва не пропадна от множеството сандъчета,саксиики,място за компост и т.н се оказа преломен за нас като семейство.

И така решението беше взето - налагаше се спешна евакуация...И така от младежи търсещи градската мечка се оказахме в стара семейна вила затрупана от сняг
Като се стопи снега и ни пусна от сладката си и топла прегръдка се поогледахме и запретнахме ръкави.Градината в началото изглеждаше така.

Премина през

И така неусетно след 7 години се оказахме професионални виладжии с доста опит в земеделието на малки пространства.Обострихме сетивата си ,който града умело се опита да подтисне до степен на постоянен сън и така вече събудени имахме нужда от още.И съвсем естествено ,когато си готов нещата се случват.
И така попаднехме на по-голямо пространство,а това от своя страна означаваше автоматично да включим в действие опипа натрупан ни до тук. Започнах ме стремглаво

,но понеже пространството беше споделено с други хора различията не закъсняха.Включи се и най-добрият "приятел"на редовият селянин а именно трактора.

Но незнайно как и защо това ни подейства доста мотивиращо и предприехме друга стратегия .

Може би вече Ви отегчих , но исках да бъда що годе изчерпателна и така нещата с днешна дата звучат така.Живеем на изцяло наше си място , започнахме изграждането на градина на място ,което е било 25 години пасище на всички животни от селото.Успяхме да изградим нашият дом със собствените си ръце. И с удоволствие бих споделяла с вас от тук нататък какво се случва с битието ни .Благодаря за търпението.