Аз и Планината

Здравейте мили хора, с този пост ще ви разкажа за нашето планинско приключение с @ellyyordanova. От много време искахме да посетим тези места, но поради факта, че от няколко години работим всяко лято на морето, нямаше как да се случи и тази година направихме, така че това да стане реалност. И ето всичко започна от тук.

Тръгнахме от последния квартал на град Априлци и ходихме около час и половина по лятната пътека към хижа Плевен. Наляхме си водичка от един човек близо до хижата и от там започна стръмно изкачване по пътеката за връх Ботев.

Вървяхме бавно и спирахме постоянно, за да се наслаждаваме максимално на заобикалящата ни красота.
Забелязахме нещо в далечината.

Дива женска коза с малкото си. Това, че видяхме диво животно адски много ни развълнува. Козите издаваха много странен звук с цел да ни изплашат, който нямаше нищо общо с традиционното "бе-е-е-е" 😆.
След 5 часа преход стигнахме върхът точно по залез, който създаде невероятна гледка пред очите ни.

Туристическото спално помещение беше добре устроено, боба не беше сварен много добре, но тук искам да вметна нещо много важно. Има опасност от пристрастяване към бисквитената торта която правят! Никога не бях ял толкова вкусна бисквитената торта. Препоръчвам на всеки да опита тортата на сладкарница Ботев! 😆
Там преспахме и на другия ден тръгнахме към хижа Рай по тързановата пътека.

Слизането беше много приятно, само мисълта, че колата ни е от другата страна на връх Ботев ни притесняваше. Слязохме на хижа Рай, където наистина си беше райско. Много добре поддържана хижа с вкусна храна и страхотна баня с два душа. Изкъпахме се, хапнахме и опънахме хамака заслужено.

Райското пръскало беше много малко и почти не се виждаше, затова решихме да си запазим силите и да не се катерим отново до него.

На другият ден разбрахме, че има маршрут, който не минава през Тарзановата пътека, а заобикаля самия връх отстрани, като леко удължава прехода и се стига до заслон Ботев, който е под самия връх. Лекото удължаване на нас ни отне 9 часа до колата през адски живописна и приятна за вървене пътека.
Имаше няколко водопада и много красота за гледане.

За енергия и тонус си хапвахме сладки боровинки.

Самия маршрут се нарича "баш мандрата", защото се стига до мандра откоято се отклонява надясно, защото иначе ще стигнеш до хижа Васил Левски. Мандрата представлява малка колибка.

От там нататък живописната картина продължи да се илюстрира пред нас.

Една полска мишчица ни приветства.

И стигнахме до заслон Ботев от където се върнахме към колата по същия път през хижа Плевен.

Имахме няколко часа, в които всички в колата спяха, а аз шофирах към Рила. Събудих ги в град Сапарева баня, където си напазарувахме и се качихме с колата на хижа Пионерска. Топ обслужване и топ хижар. Много доволни останахме. Преспахме и на сутринта тръгнахме за седемте Рилски езера. Качихме се с лифта.
Адски приятно е нещо да те бута по стръмния склон нагоре.

Стигнахме до точката от която всички наблюдават езерата, но на нас това не ни беше достатъчно и продължихме нагоре.

От тук вече беше много по-красиво.

От другата страна се виждаше най-високият връх на балканите "връх Мусала"

Продължихме още на горе и стигнахме Отовишкият връх, а от там се виждаше и Отовишкото езеро. Съжалявам но Есенси не ми позволява да кача снимката поради големият и размер.

От там слязохме обратно към езерата. Няма нужда да споменавам колко красиво място е това.

Ето и рибките в Рибното езеро.

И отново с лифта приключи нашата разходка в Рила.

Да обаче разходката по планините не приключва до тук.
Още на следващия ден бяхме обратно в Стара планина и по-точно на Сопотския лифт към хижа и връх Добрила.

Покрай пътеката си брахме Мащерка

Около час и половина ни отне да стигнем хижата.

Вечерта беше приятно осеяна с аромат на печено

Закуската беше включена към цената за нощувка. Мекички със сладко от боровинки и билков чай. Класика.

След силната закуска се качихме до връх Добрила на 30 минути от хижата. От там се виждаха връх Ботев и много борчета.

Слязохме с лифта, прибрахме се в Търново, ходихме за една седмица на море и обратно в планината, но този път Родопи. Започнахме със село Ягодина и Офроуд разходки в околията.

От там се виждаха Родопите в Гърция.

Продължихме към едно от най-високите села в България, което е безлюдно. ЧАБЛА.
Там имаше много диви коне, които не прибират зимата.

Имаше и контейнери на няколко чужденци, които са организирали хора от селото да ги закопаят, когато са очаквали потоп 2012 година. Освен тези контейнери са имали навес с 30 000 тона ечемик и овес. И още 6 контейнера с хранителни продукти. Две седмици след датата са напуснали.

След Чабла стигнахме Чеирските езера. В които някога е гледана пъстърва.

Разходката с офроуд машина на тези места е наистина вълнуваща.

Показаха ни два американски бора, които са се засяли най-вероятно след някаква буря която е донесла семената.

След това ни заведоха в "пияната гора". Казва се така, защото дърветата растът на криво, поради честото разместване на земята под тях.

Минахме по път направен ръчно от войниците някога.

Показаха ни и каменният слон.

На другия ден посетихме Ягодинската пещера.

И Дяволското гърло

Там историята беше много впечатляваща.
На 40-то място в класацията за най-мистериозни места в света.
Казват, че там е връзката с подземният свят. Ще запазя в тайна другите подробности, за да ви закача интереса и да проверите сами.

След пещерите, потеглихме в посока Смолян. Там отидохме да видим Смолянските езера.

След тях на другият ден тръгнахме към Смолянските водопади.

На най-високият Орфеев водопад реших да се разхладя. Водата беше наистина разхлаждаща.

По-нагоре беше местността "Редените камъни".

Прехода беше елементарен след другите, за които ви разказах. Вечерта си направихме скара и вкусничко си хапнахме.

На другият ден тръгнахме посока Голям беглик и по-точно Беглика фест, където се запознах с @iliyan90 и още много готини хора. По път за Беглика си намерихме магическа горичка, където брахме билки и се наслаждавахме на изкуството как природата създава такива красоти.

Още толкова много красиви места има в тази наша мъничка България. Пиша го с призив към вас. Нека обиколим първо България, а после чуждите страни!. Ще се радвам ако съм ви разходил на непознати за вас места и съм ви снабдил с доза интерес. Благодаря ви за отделеното време!