Да ти призная честно и аз винаги съм се чувствал странно по това време от годината. Когато бях малък като че ли ми беше някак си по - радостно, по - весело , по - трепетно . С началото на годината вътре в душата ми имаше едно голямо очакване нещо да се случи. Нещо хубава като при всяко ново начало . Когато се ожених очакванията бяха свързани със семейството ми с жена ми със службата ми . Когато се родиха децата ми всичките радости и очаквания бяха свързани с тях . И стигнах до извода че колкото по - осъзнат става живота толкова повече намаляват надеждите ми . Не знам в каква посока се движат надеждите при теб . За мен обаче надеждите за по - добро намаляват и клонят към нула . Изгубихме традиции, обичай . Идолопоклонничеството се разраства в полза на чужди култури и обичаи . Това което не се е случило през византийско и през турско е на път да ни заличи като нация и култура . Извини ме за негативизма аз така ги чувствам нещата . Не идва след това да проявявам надежда . Но и аз като другите ще ти чиститя новата година . И ще ти пожелая повече осъзнати мечти .