Най-откаченото нещо което съм правил някога

Тема, която ме връща назад във времето. Когато всяка вечер беше вечно парти в моят дом или в къщата на приятелката ми Ели. Различно време,когато се живееше спокойно без стреса на днешният ден.Когато хората общуваха свободно без ограничения. Събирахме се на едно място - Бара на архитектите, това беше техният клуб.Дори имахме пропуски. След като заведението затворише, продължавахме у тях или у нас.

Беше една от тези вечери. Ели беше облякла новата си рокля, подарък от мен, за да уважи избора ми. Обикновено тя ходеше с панталон и блуза. Бяхме в дома ми и в един момент тя изчезна, без да я забележим. На вратата се позвъни, за да ме уведоми, че някой идва.

Отворих вратата - Ели стоеше на вратата, цялата мокра, със зеленина по роклята и вода, която течеше отвсякъде. тя се смееше толкова силно, че не можеше да обясни какво се е случило.
Беше излязла да си смени роклята, но видяла фонтана в градината до нас и решила да се разхлади от жегата, като влезе в шадравана. Едва е излязла, тъй като не беше почистван от много време и дъното беше хлъзгаво. Върна се да покаже какво е направила.

Минаха няколко дни и случката беше забравена. Импулсивно един ден ѝ казах, че в събота ще има ленинска събота, за да се почисти градината до нас. По онова време се правеха такива акций, беше просто шега, но Ели го е прие сериозно. В събота сутринта с кофа и метла рано сутринта тя дойде в дома ми. Когато я видях, се изненадах, усмихнах се и я поканих да влезе.. Беше много притеснена, че сме закъснели и няма никой в градината. Направих кафе успокоих я - и казах истината.Извиних се, за шегата която си бях направила.

Казват, че шегата е като солта - прекалиш ли с нея става горчива.
Само истинските приятели я приемат нормално,защото ни обичат.

Благодаря за посещението.