Здравейте приятели. Реших да пиша по тази тема, защото ме връща в моето детсво. Обичам децата, свързано е с моята професия, но това е друга тема.
Hello friends. I decided to write on this topic because it takes me back to my childhood. I love kids, it's related to my profession, but that's another topic.
Ето и моята история. Аз съм отгледана от моята баба, майката на баща ми. Родителите ми живееха и работиха в близкия град. Нямаха възможност да ме гледат, ходиха на смени на работа. Самите те са живеели на квартира. Прибраха ме при тях когато тръгвах на училище и бяха купили къща където да живеем всички заедно.
Here is my story. I was raised by my grandmother, my father's mother. My parents lived and worked in a nearby town. They couldn't look after me, they went to work in shifts. They lived in accommodation themselves. They took me in when I left for school and they had bought a house where we could all live together.
И така, баба и дядо гледаха биволица и овце. С млякото от тях баба правеше сирене и масло. Една част от тях продаваше на пазара 2 пъти месечно за да вземе някакви средства. Всяка сутрин имаше за закуска прясно мляко. Нямаше захар тя беще деликтес за специални случаи. Подслаждаше млякото ми с петмез и повечето случай не можех да го изяждам и тя милата го дояждаше почти до обед по лъжичка. Беше практична, много набожна жена и нищо не се хвърляше.
So grandma and grandpa were looking after buffalo and sheep. Grandma used to make cheese and butter with the milk from them. She sold some of it in the market twice a month to get some money. Every morning there was fresh milk for breakfast. There was no sugar it was a delicacy for special occasions. She sweetened my milk with petmez and most of the time I couldn't eat it and she would finish it almost by spoonful by noon. She was a practical, very pious woman and nothing was thrown away.
Хлябът беше с купони. Онзи селския хляб, които беше по 2 килограма. Фурната беше близо до къщата на баба. Когато вадиха хляба от пеща аромата се разнасяше по цялата улица. Мажеше ми филийки от пресния хляб с кисело мляко, което беше много гъсто и го поръсваше с малко захар. Много често слагаше на хляба сол червен пипер и чубрища малко олио толкова вкусно беше с прясно нарязан домат от градината.
Когато през лятото узрееха дините и гроздето слагаше на масата домашно сирене хляб грозге или диня. Това за закуска, как ви се струва приятели?
The bread was with coupons. That country bread that was 2 pounds each. The oven was near grandma's house. When they took the bread out of the oven the aroma spread all over the street. She would spread my slices of the fresh bread with yogurt, which was very thick, and sprinkle it with a little sugar. Very often she put salt paprika and a little oil on the bread it was so tasty with fresh chopped tomato from the garden.
When the watermelons and grapes ripened in the summer she would put homemade cheese bread bunches or watermelon on the table. That for breakfast, how about you friends?
Истински лукс беше когато вземаше с купон тесто от фурната и пържише мекици. Пържени филийки също бяха лукс, защото хляба е бил ограничен и се е вземал с купони,раздадени за месец два. Това е била моята закуска като дете.
It was a real luxury when she would take a batch of dough from the oven and fry the mackerel. French toast was also a luxury because bread was limited and taken with coupons,given out for a month or two. That was my breakfast as a kid.
Хранили са ме с качествена храна и съм много обичана.Не съм израснала в лукс,но съм била здраво и безгрижно дете.
Научена съм на трудолюбие и честност качества които притежаваха моите близки. Те не са между нас, но спомена за тях си остава в сърцето.
I was fed good quality food and loved.I didn't grow up in luxury,but I was a healthy and carefree child.
I was taught hard work and honesty qualities that my relatives possessed. They are no longer with us but their memory remains in my heart.
Страхотен пост и история ☺ Върна ме в страрите, но хубави времена. Както каза ти нямахме възможност и много неща бяха лук, но пък беше много хубаво ❤ Не бих ги заменила за нищо ❤ Ако можех пак щях да ги изживея ❤
Благодаря.Лукса не е мерило за щастие,той е суета на съвременнто общество.Изживените моменти които остават в сърцето,те нямат цена.
Благодаря ви!🙏❤️❤️😉
Много е хубав живота с баба и дядо! Жалко, че като тези мили и загрижени хора, вече не се раждат. Имали сме късмета да живеем в добри времена с мили хора💕
Благодаря ви!Желая ви здраве.🙏🍀