Тук ще има много засегнати. Много ще се припознаят. Твърде добре разбирам. Припознавам се във всеки текст за родителството. Опитвам се да се намеря къде съм, коя съм от всичките примери и истории и всеки ден се питам дали правя нещата както трябва в отглеждането и възпитанието на детето си.
Когато забременях, бях на 38 г. Фейсбук вече съществуваше - справка Гугъл. Имаше много популярен и досега сайт, в който майките споделяха всичките си тревоги и знания. Забраних си да чета и пиша там.
Забраних си да откачам от чужди откачания, страхове, които не са мои, от съвети, от знания.
Не ме разбирайте никак погрешно - това е сайтът с най-голямата информационна банка. По всички теми. Още и още може да намерите там най-важната информация.
Сега обаче вече Фейсбук е мястото, където групи майки споделят тревогите си по отглеждането на децата си. Тревоги за болести, за растежа на мъничетата си, за начина, по който ги отглеждат. Прекрасно е, че светът стана глобален по този начин. Използвам го с удоволствие и с благодарност, че винаги по всяко време мога да намеря отговор на въпросите, които ме интересуват.
Тези групи за майки и всичко, което ежеминутно коментират там, силно ме притесниха. Само да поясня – влязох в няколко групи по служебни причини. Това, което открих там, ме остави силно поразена.
Останах с впечатление, че това са места, в които едни жени, които са станали майки, най-прекрасната професия на този свят, но и най-трудната, буквално губят времето си в чат и постове, вместо наистина да си гледат децата.
Изумиха ме постове от сорта: „По колко часа спи детето ви?“; снимка на детско краче с въпрос към останалите майки, че лекарят е сложил диагноза скарлатина, но каква е диагнозата на майките от групата; кога детето ще се научи да сяда на гърне и т.н. и т.н. дълбоко тревожни въпроси за всяка майка.
По-голямото изумление бе от това, на тези въпроси колко коментара има, двудневни, денонощни. Зачудих се всъщност тези майки кога им остава време да си гледат децата. Зачудих се още, дали имат баби, дали разговарят с педиатрите си, дали изобщо водят децата си на лекар?
Най-фрапиращият пост обаче направо ме удари в главата рано сутринта: дете, което цяла нощ е с 39,5 градуса температура, майката не може да я свали и пита! майките какво да прави!
Такъв гняв изпитах! Фейсбук ли ще ти реши проблема, момиче? За тези проблеми има само едно решение – веднага се обаждаш или отиваш с детето на лекар!!!
Възможно ли е в днешно време да съществува подобна неграмотност, безотговорност към собствените ни деца и пълно пилеене на времето в чатове, вместо да се стегнете, да четете правилните книги и да възпитавате децата си с внимание, майчински инстинкт и много любов?!
Толкова ли е трудно да спрете чата и да видите детето си, истинските неща, които се случват с него, всяка ценна секунда, в която то расте и има нужда от Вас?
Давате ли си действително сметка, че лекуването на децата не става в социалните мрежи, а в кабинета на педиатъра?!
Чудя се светът ли се обърка, или аз не съм наред и не разбирам точно как стоят нещата.
Прекрасно разбирам, че децата са ни най-важните и всяка тревога по тях търсим решение. Но не и по този аматьорски начин. Доверие в социалните мрежи, но не и в специалистите.
Горките ни прародители. Как изобщо хората са оцелявали и децата са били отглеждани без Фейсбук? Слава богу, сега вече всичко ще е наред, защото социалните мрежи ще спасят света!
И да, излязох от тези групи, защото не мога да си причинявам подобно насилие над личността.